автор: ahav

Текстът е авторска интрепретация на стихотоворението КОРЕНИ на viksbg. В рубриката БЕЗ КОМЕНТАР има скрити бисери, това е моят поглед към един от тях.

Към старите си корени се върнах вчера
през пътища от спомени сновях изцяло
и не веднъж бях глупав и болен от холера.
Умрях, но продължих без болното си тяло.
Завърнах се във къщи, на входа си застанах
и с паяжини храних аз гостите от мърша
но не познавах никой и никой вече няма,
защото те са чужди и време бе да свърша.

Просветна светлина в червено в мойта стая
и влязох без да мисля, че не съм детето
главата ми отхвръкна със трясък, но замаян
аз хванах я и дълго тя шепна ми в ръцете.

Аз крих се в стари корени и бях така уплашен
невинността забравил в набръчканото чело
треперещ, спотаих се, а мозъкът ми прашен
до смях ме гъделичкаше, и аз се хилех смело.

Прозорецът ми детски отвори се, погледнах,
а пантите му скърцаха, макар че бях ги смазал
и то влетя отвън, и на гърдите седна
и през черна сламка дълго ме изпразва.

Вече аз съм корени и заземен за нищото
се сраствам с пустословие и чакам дъждовете.
Светът обраства с вещи излишни, а аз с лишеи
и слизам все надолу, а нищо там не свети.
И корени, и спомени, отдавна са загробени
изчезнали са хората и древните вампири
в ядрото на земята тълпи от неми роби
търпеливо точат своите секири.