автор: desert_inrose

“За да можеш да ядеш,
трябва да можеш да дишаш.”

Дишай...
Аз ще се стопявам.
Ще ме има
в образа на дъжд.
Не, не питам
защо и как какво…
Прощавай.
Орисан си да бъдеш
просто мъж.
Преди това човек си -
но.., обаче...
Човешкото не бива да боли –
само в най-началото проплакваш.
Край.
Сега не плачеш.
И не помниш болката,
с която се роди.
Нечестно обвинявам,
но не аз съм те родила
в тази примка.
Не ядеш.
И знам защо боли,
когато дишаш...
Да, обичам те.

05. 12. 2011