автор: starozagorez

Една минута до снега. Предчувствие.
И радост всякаква от предстоящото...
Това е някакво необяснимо чувство -
както първото дете се ражда в щастие.

Както първото дете се ражда чисто.
И с първия си дъх задишва леко.
Безумие летящо е снегът лъчист.
Опияняваща реалност е човека.

Пространството наоколо очаква чудо,
защото всичко бързо се променя.
Снежинките във танц въртят се лудо,-
изтриват нашите унили настроения.

Ще падне сняг...Почакай мигновение...
Усещам го като глада.За сняг съм жаден.
Очаквам го като съприкосновение
със теб.Защото като нашата Любов е безпощаден.

05.12.2011 г.
Б. Алекс.