автор: desert_inrose

Полето на безбрежните мълчания ме вика.
Маковете му не пиянеят в жарко слънце.
Вятърът глухарчета на пух посипва.
Слана вещае зима, бяла, но насън ще е...
Безбрежните мълчания сега разплитат
пъстри шалове - за четири сезона.
Частици пепел-прах на мигове помита
поселникът на висшите простори.
Полето с макове зове ме мълчаливо
да ида при щурците - да мълча,
като тях и ден, и нощ да не заспивам...
Да заговоря като будните сърца...
И всичките мълчания, възпрели устните,
не ще поселят вече шумен бряг,
безпаметния свят на думите напуснали...
В сърцето на щурец и дъх на мак.