автор: hoodoo

В една гарафа с червено вино, незнайно откъде и накъде, съвсем фамилиарно, нищо необичайно за този джинс, цопнало малко жабенце, боядисано по силата на предхождащите случката обстоятелства във фройдово жълто.
Алкохолът, както е известно, не е безвредна субстанция и жабето започнало, по силата на закодираната си генетична натовареност, да търси изхода, опивайки се все повече и блъскайки бедна главица в хладните стени на този наистина безмилостен затвор.
За нещастие, точно когато това не трябвало да се случва, собственикът на гарафата поставил плътно стъклената й тапа и жабчето в чудната затворена система изпаднало ни повече, ни по-малко в клинична смърт. И точно тогава, когато гарафата щяла да се превърне макроскопски в напълно безжизнен предмет, а микроскопското пиршество вече чукало на портите собственикът, този стар невъздържан перверзник, измъкнал тапата и надигнал гарафата и то така, че полуживото душичка попаднала между езика му и мекото му небце. Усещайки нещо мекичко и гладко в устата си собственикът на виното успял единствено да каже "хлъц" преди да се овладее и да изплюе гадинката далеч от себе си.
Но случката, разбира се, не трябва да тревожи никого. Жабетата, както и детските сърчица са извънредно жизнени. Контрата останала в гарафата, която останала без сърчице, така да се каже...