автор: phifo

Ще дойдат късни лястовици в празните гнезда,
в покълващия студ перата си ще свият.
Те пазят светла кръв под белите крила
и своята нетрайност – в телата от хартия.

Един-единствен полет в деня многоетажен.
Високите прозорци са радостните писти.
Ще помнят дъждове и керемиди прашни,
и долу ще се спуснат, обречени, но чисти.

Аз нямам дом за тях във хладния квартал,
но има живи думи в митичните пространства
и къща със стреха от ракитак и кал,
където само те и вятъра ще властват.