автор: EvaKovach

Пчеларят обичаше да си говори с пчелите. Знаеше, че го разбират, защото той ги разбираше. Беше удивително как хиляди малки създания сякаш мислеха с един общ мозък и същевременно всяко едно беше въплъщение на този колективен разум, можеше да разбира, да се изразява и да съчувства. Пчелите бяха емпати.
Пчеларят отдавна го знаеше, макар да не откри никакви потвърждения на теорията си в книгите. Но той беше виждал как когато отиде при тях щастлив, пчелите сякаш пощуряваха, роякът се вихреше около него в някакъв своеобразен тавц на рдостта, съпроводен с възбудено жужене. А кокато беше тъжен, пчелите притихваха, скриваха се, сакаш за да не му досаждат. Някоя кротко полазваше по коляното му и мърдаше с власинките си, сякаш да го погали и утеши. И той се чувстваше на мястото си, у дома, както никъде другаде.

Беше странно да открие това след цял живот общуване с хора, след като отгледа децата и внуците си, след като не беше спирал да работи нито за миг, само за да не остарее. Той знаеше тайната на пчелите, но и те знаеха неговата- той не ги отглеждаше заради меда, заради парите или просто, за да има повод да се отдалечава от къщи. Той ги обичаше. Не само това. Той ги уважаваше, смяташе, че има някаква промисъл в ъсществуването на подобни съвършени създания и се чувстваше призван да ги защитава, да се грижи за тях, да бъде част от този общ разум на природата.

В магазина за кафе миришеше на мед и канела. Винаги миришеше така сутрин, когато момичето отключваше вратата и оставаше няколко секунди на прага, за да вдъхне този аромат, който след малко щеше да се смеси с уханията на различните кафета, но щеше да остане като тънка жилка във въздуха през целия ден, напомняйки детството и нещо отдавна изгубено. Пчеларят знаеше това, без момичето да му го казва, усещаше го, когато веднъж седмично влизаше в магазина точно в 7 сутринта. Взъхваше миризмата на мед, канела и току що приготвено кафе, заедно със спокойствието на момичето. Той не обичаше кафе, но на бара винаги го очакваше чаша току що запарен липов чай. Той го подслаждаше с малко мед, но не веднага- медът не понася горещината. После двамата сядаха с чашите един срещу друг и говореха за нещо. Никога не знаеха за какво ще си говорят, просто се случваше. Той я харесваше, напомняше му пчела. Късата й коса беше винаги рошава, а косъмчетата й стърчаха и шаваха като антенки. Походката й беше лека и същевременно целеустремена, все едно пчела, прелитаща от цвят на цвят. И най-странното, с нея се чувстваше като при пчелите. Беше спокоен, беше на мястото си.

-Тази седмица какъв е?

-Акациев. Той знаеше, че това е любимият й мед и беше възнагреден да види доволното й изражение. Никое от децата и внуците му не обичаше мед и той се радваше да сподели с някого това усещане.

-Като деца ходехме в акациевата горичка и ядяхме цветовете. Може би затова толкова го обичам. Имахме горска къща от клони. Вътре бяхме струпали любимите си играчки, чинии, прибори, книги и прекарвахме там по цял ден. Веднъж дори скрихме цяла кутия със сухи пасти, за резерв, ако се наложи да избягаме от къщи, но някой я открадна.

-Акациев мед се прави трудно, защото кошерите трябва да се закарат близо до дърветата, така че пчелите да събират мед само там. Трябва да е топло и да не вали много, защото цветовете окапват бързо и медът не е достатъчно сладък. А аз никога не добавям захар.

-Винаги съм се чудила как толкова малки същества правят такова огромно коричество мед.

-А да видиш питите- всяка килийка е с точно определен размер, колкото по на север живеят, толкова килийките са по-големи. Под ъгъл 4-5 градуса спрямо хоризонта.

-Как ли ги изчисляват?

-Ти как знаеш колко кафе да сложиш н машината? Упътването ли четеш?

-Просто знам. Зависи кой ще го пие, дали трябва да е по-гъсто или по-ароматно, дали е за събуждане или за отпускане…

-Същото е. Пчелите просто знаят.

-Те знаят и други неща нали?

- Какво искаш да кажеш?

-Не знам, просто усещане. Не ти ли се е случвало понякога да вземеш някаква книга и още на първата страница да разбереш, че точно от нея си имал нужда в този момент, че някой я е написал точно за теб.

-Нещо подобно е.

-Ако ги попиташ, казват ли ти неща?

-Няма достатъчно добър въпрос. Въпросът винаги предпоставя отговора. При тях не е така. Няма въпроси. Затова отговорите са истински.