Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: AlbireoMKG
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14010

Онлайн са:
Анонимни: 426
ХуЛитери: 1
Всичко: 427

Онлайн сега:
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Август 2022 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаТрета глава
раздел: Романи
автор: EvaKovach

Пчеларят обичаше да си говори с пчелите. Знаеше, че го разбират, защото той ги разбираше. Беше удивително как хиляди малки създания сякаш мислеха с един общ мозък и същевременно всяко едно беше въплъщение на този колективен разум, можеше да разбира, да се изразява и да съчувства. Пчелите бяха емпати.
Пчеларят отдавна го знаеше, макар да не откри никакви потвърждения на теорията си в книгите. Но той беше виждал как когато отиде при тях щастлив, пчелите сякаш пощуряваха, роякът се вихреше около него в някакъв своеобразен тавц на рдостта, съпроводен с възбудено жужене. А кокато беше тъжен, пчелите притихваха, скриваха се, сакаш за да не му досаждат. Някоя кротко полазваше по коляното му и мърдаше с власинките си, сякаш да го погали и утеши. И той се чувстваше на мястото си, у дома, както никъде другаде.

Беше странно да открие това след цял живот общуване с хора, след като отгледа децата и внуците си, след като не беше спирал да работи нито за миг, само за да не остарее. Той знаеше тайната на пчелите, но и те знаеха неговата- той не ги отглеждаше заради меда, заради парите или просто, за да има повод да се отдалечава от къщи. Той ги обичаше. Не само това. Той ги уважаваше, смяташе, че има някаква промисъл в ъсществуването на подобни съвършени създания и се чувстваше призван да ги защитава, да се грижи за тях, да бъде част от този общ разум на природата.

В магазина за кафе миришеше на мед и канела. Винаги миришеше така сутрин, когато момичето отключваше вратата и оставаше няколко секунди на прага, за да вдъхне този аромат, който след малко щеше да се смеси с уханията на различните кафета, но щеше да остане като тънка жилка във въздуха през целия ден, напомняйки детството и нещо отдавна изгубено. Пчеларят знаеше това, без момичето да му го казва, усещаше го, когато веднъж седмично влизаше в магазина точно в 7 сутринта. Взъхваше миризмата на мед, канела и току що приготвено кафе, заедно със спокойствието на момичето. Той не обичаше кафе, но на бара винаги го очакваше чаша току що запарен липов чай. Той го подслаждаше с малко мед, но не веднага- медът не понася горещината. После двамата сядаха с чашите един срещу друг и говореха за нещо. Никога не знаеха за какво ще си говорят, просто се случваше. Той я харесваше, напомняше му пчела. Късата й коса беше винаги рошава, а косъмчетата й стърчаха и шаваха като антенки. Походката й беше лека и същевременно целеустремена, все едно пчела, прелитаща от цвят на цвят. И най-странното, с нея се чувстваше като при пчелите. Беше спокоен, беше на мястото си.

-Тази седмица какъв е?

-Акациев. Той знаеше, че това е любимият й мед и беше възнагреден да види доволното й изражение. Никое от децата и внуците му не обичаше мед и той се радваше да сподели с някого това усещане.

-Като деца ходехме в акациевата горичка и ядяхме цветовете. Може би затова толкова го обичам. Имахме горска къща от клони. Вътре бяхме струпали любимите си играчки, чинии, прибори, книги и прекарвахме там по цял ден. Веднъж дори скрихме цяла кутия със сухи пасти, за резерв, ако се наложи да избягаме от къщи, но някой я открадна.

-Акациев мед се прави трудно, защото кошерите трябва да се закарат близо до дърветата, така че пчелите да събират мед само там. Трябва да е топло и да не вали много, защото цветовете окапват бързо и медът не е достатъчно сладък. А аз никога не добавям захар.

-Винаги съм се чудила как толкова малки същества правят такова огромно коричество мед.

-А да видиш питите- всяка килийка е с точно определен размер, колкото по на север живеят, толкова килийките са по-големи. Под ъгъл 4-5 градуса спрямо хоризонта.

-Как ли ги изчисляват?

-Ти как знаеш колко кафе да сложиш н машината? Упътването ли четеш?

-Просто знам. Зависи кой ще го пие, дали трябва да е по-гъсто или по-ароматно, дали е за събуждане или за отпускане…

-Същото е. Пчелите просто знаят.

-Те знаят и други неща нали?

- Какво искаш да кажеш?

-Не знам, просто усещане. Не ти ли се е случвало понякога да вземеш някаква книга и още на първата страница да разбереш, че точно от нея си имал нужда в този момент, че някой я е написал точно за теб.

-Нещо подобно е.

-Ако ги попиташ, казват ли ти неща?

-Няма достатъчно добър въпрос. Въпросът винаги предпоставя отговора. При тях не е така. Няма въпроси. Затова отговорите са истински.


Публикувано от alfa_c на 03.12.2011 @ 19:19:09 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   EvaKovach

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Дъжд
автор: traveller
603 четения | оценка 5

показвания 24558
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Трета глава" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Трета глава
от bagarov на 03.12.2011 @ 21:12:51
(Профил | Изпрати бележка)
много истини!!!
Прегледай това дано разбираш руски:

ПЧЕЛИНЫЙ ЯД
На Неглинной новый дом —
В зелени балконы,
Маки зреют на одном,
На другом — лимоны.

У одних балкон весной
Будто садик подвесной,
У других наоборот —
Там не сад, а огород.

А на третьем, как ни странно,
Пчел разводит пчеловод.
В новом доме — пчелы!
Вот так новоселы!

Утром по Неглинной
Мчится рой пчелиный,
А оттуда — на бульвар
Собирать с цветов нектар.

Пчеловод разводит пчел,
Одного он не учел,
Что они в конце концов
Пережалят всех жильцов!

Грушу бабушка несла
Маленькому внуку,
Вдруг на лестнице пчела
Как впилась ей в руку!

А вчера рыдала вслух
Галя-комсомолка:
У бедняжки нос распух —
Укусила пчелка!

Все кричат:— От ваших пчел
Нет покоя людям!
Мы составим протокол,
Жаловаться будем!

Пчеловод в защиту пчел
Даже лекцию прочел.
Он сказал:— Пчелиный яд
Многим прописали,
Доктора теперь велят,
Чтоб больных кусали!
И с пчелиным ядом
Сестры ходят на дом.

— Если так,— сказал один
Худощавый гражданин,—
Если их так хвалят,
Пусть меня ужалят!

— Я болею редко,—
Говорит соседка,—
Пчел боюсь я как огня,
Но на всякий случай
Пусть ужалят и меня,
Так, пожалуй, лучше!

Все старушки говорят:
— Нас кусайте тоже!
Может быть, пчелиный яд
Делает моложе?

В доме — увлеченье:
Новое леченье!

Об одном твердит весь дом —
Пусть кусают пчелы!
Даже мы теперь идем
Прямо после школы
К пчелам на уколы.
Агния Барто. Собрание сочинений в 4 т.
Москва: Художественная литература, 1981.