автор: petinka

На столче трикрако, приседнал на буната с каменен гръб,
ти риба ловиш, нижейки червеи с пръсти умело
и дъх затаил, хванал пръта, прехапал език,
се състезаваш за първи, хващайки куките смело.


Аз седя отстрани, тихо свила устни, със длани на бузите
и заничам - улов да видя, но и златни звезди,
които, преди да потеглим с колата за буната,
ми обеща - с усмихнати, пълни от слънце и обич очи.


В кошчето мятат се рибки, проблясват им перките,
ти - гордо изправен, разкършил снагата, извиваш глава,
с усмивка поглеждаш, забравил за болката в ставите...
И влюбени, ще вкусваме от морската храна на любовта!