Поет-лирик за тебе би написал
поема цяла с пламенна любов.
За жалост аз с това не съм орисан,
стихът ми много често е суров.
Поет-лирик описал би росата,
сравнил я би със момини сълзи,
с любовен шепот - палавия вятър,
очите ти - с негаснещи звезди.
Поет-лирик ще те обсипе, зная,
с красиви думи, нежни като цвят.
Безсилен съм с това да те омая,
но аз ще ти предложа моя свят.
Ела със мен да тръгнем по росата -
във лятно утро въздухът блести.
С усмивка ще ни поздрави зората,
щастлив ще съм - със мен ще бъдеш ти.
На хълма над града ще седнем двама -
притихнали, допрели рамене -
камбанен звън във долината само
и тропот на препускащи коне...
И някъде, от вятъра понесен,
с лиричен тон ще екне там рефрен,
ще трепне въздухът от тази песен,
ще бъде ясен, хубав летен ден!...
Лирикът всичко туй ще го опише,
но аз ще ти го поднеса на длан -
да чувствам само, че за мене дишаш,
че си до мене - само туй да знам!...