автор: railleuse

Видя ли колко вода изплака небето?
Приятелче...
Не виждаш…
...а тук проваля се до схващане…
Отвъд континента, знам, че пада мъгла
Не виждаш…
Изповръща небето Очакването

Тръгнаха думите. И безмълвните
Ронени към хиляда години
Пропаднаха в себе си. Преди да умрат
помолиха за гласно причастие
Вече са мъртви. Да замълчат -
затъкнати с милион причини!
Как връщах ги трескаво,
само с една
Тя винаги ги разплакваше...
Тръгнаха думите. Непричестени
Премаза ги глухият вятър
И вече не питам защо и кога
Небето изкорми Очакването

(…а мислех, няма по-страшно от него
Откъде ли да знам за безветрието…)