автор: starozagorez

Усещам ароматите на стария ми дом
попили ритмите на страсти и извивки
и пламъка на газената лампа -метроном
на светлината в майчините ми усмивки.

Ръцете си простирам в звездна полунощ
и рой светулки ляга в моите длани.
Стените ме изпълват със вековна мощ
и гласове, дори от внуците желани.

Радвам се,че пуснах сноп от слънчеви лъчи
по ъглите обпаякчени в старата ни къща,
в която още ехото на спомена звучи
и във прегръдките на тате ме завръща.

03.12.2011 г.
Б. Алекс.