автор: radi_radev19441944

...


„Тумба лумба два дни,
догодина – гладни...”
Радой Ралин

Не ще участвам във борба за кокал.
Той вече е оглозган, господа.
Гювечът е обран, изсмукан сока,
олизани последните блюда.

Разбрах какво лайно ще изсерем.
Прогнозата достатъчно е гадна.
И, ако все пак дръпнем някой ден
ще лъсне голият ни задник.

Държавата умря. Повея смрад
и търтеите гладни излетяха.
На глупостта в последния парад
последните участници вървяха.

Вървяха дружно – роб до роб.
„Ний пак сме тук – напред, другари!”
Копаха дружно – гроб до гроб
простаци и потомствени гробари.

Държавата умря; готов е гроба. –
Народен вот, закони, герб, печат...
Различни псета със различна злоба
над мършата и вият и квичат.

Но напънът приключи, завоня
и влакът за Европа забуксува.
Законът бе магарешка пръдня,
а парламентът – плют и псуван.

Накрая – знамето със сърп и чук,
тълпа голтаци, грак на лешояди,
камари политически боклук,
преживящо електорално стадо...

1995 г.