автор: atiragram

Аз не зная
дали тревата я боли, когато я настъпвам,
и какво усеща цветето,
когато го поливам или откъсвам.

Не зная
и дали се радва смирено дървото,
когато отнемам плода му,
и какво си мисли птицата вторачена в мен, като в опосум.

Не зная
и дали е вярно, че страданието пречиства,
а покаянието, с прошката, бавно променя “кармичното”,
макар често, и с убедено упорство, да го твърдя.

Не зная
и какво съм взела-дала
или пък неистово призовала
в стремежа си всеки ден да бъда в себе си Една.

Не зная
и кога е Мигът, отреден ми от Бога,
в който небето ще ме призове,
а земята ще обгърне плътта ми в своето обятие.

Но... ЗНАЯ,
че готова съм на всичко,
без да го обмислям или колебая,
когато става дума за съдбата на децата ми.