Душа защо тъй празна си от мисли,
когато люлякът на двора плаче
с листи
Върху поляни с асфодели обгоряни
мъгли са везали воали
С дъх на танин цигулки
раздират паяжините сребристи
Небесен крясък, плясък на крила,
пера и пух от спомени лъчисти
Изгарят феникси в експлозия
на аерозоли чисти.
В сърцето капят
цвят и прах от сухи рози,
а той целува ме със мисли,
когато люлякът на двора
плаче с листи.