автор: vesan

Опит за подстрочен превод по mig с благодарност за труда и преводаческите й умения.

На Тахо край водите властвал крал
„Премъдрия” по прякор – не защото
в премъдрост добродетелна живял
наричали го тъй, а че в живота

бил твърде учен. Виден астроном
бил крал Алфонс. Небесните тела,
Луна и Слънце, като роден дом
познавал той, и кралските дела

зарязвал често, за да съзерцава
от кулата вселенската история.
Вървял веднъж със свита в нощ такава
към своята добра обсерватория.

„С най-новите си – казал – апарати,
приятели, аз вярвам, че ще видя
живеещите хора на Луната!”
И всички в хор отвърнали; „О, да!”

„Да, Ваша светлост, няма спор, ще види
това и още смайващи неща!”
Сред тези излияния перфидни
един човечец в явна нищета

пристъпил до Алфонс. С поклон, смирено
помолил той за шепа мараведи,
но кралят го подминал и студено
в небето взрян, Луната бледа гледал.

С протегната ръка беднякът плахо
вървял след него, своята молба
отправящ към владетеля на Тахо,
но той не чувал и повтарял; „Да,

аз хората ще видя на Луната!”
Нещастникът, уви, не издържал –
накрая хванал тогата, в краката
строполил се на мъдрия си крал;

„Не на Луната, ами тук си крал!
Ти нея гледаш, но за нас си сляп,
и даже Бог така да е избрал,
виж хората останали без хляб!”

~ ~ ~

Крал властвувал край бреговете на Тахо,
наричал го всеки "Мъдрецът", по прякор,
но не затова, че премъдро живял,
ами защото бил учен тоз крал.
Алфонс бил най-вече добър астроном,
познавал небето тъй както свой дом.
и толкова често напускал Съвета
Луна или Слънце да гледа в небето.
Една вечер в своята обсерватория
се връщал той следван от царедворци
и казал : " С най-новите ми апарати
ше видя аз хората там, на Луната.
Приятели мои, аз вярвам в това."
И вси царедворци : " Да!"
"О, да , Ваша светлост, кой спори сега
ще види и толкова други неща!"
Когато звучали тез всичките речи
до краля пристъпил и беден човечец.
Той шапка свалил и поискал смирено
от краля свой няколко мараведи.
Но кралят ни чул, но погледнал бедняка
по пътя си той продължавал нататък.
Беднякът го следвал, протегнал ръка,
повтаряйки своята важна молба,
но кралят бил вперил своя взор в небесата:
Ще видя аз хората там, на Луната.
Накрая беднякът не издържал
и хванал за тогата мъдрия крал.
"Ти не на Луната, а тука си крал
дори Господ самичък да те е избрал.
А виж си в краката, има хора и там.
И това са все хора, дето нямат и хляб."