автор: g06ky

Даваш ми надежда,
мъничка и сладка...
Гласът ти,
като морски бриз ме гали,
ти си странна сладост,
забранен си плод дори...
Даваш ми надежда,
мъничка и сладка...
Гласът ти,
като морски бриз ме гали,
ти си странна сладост,
забранен си плод дори...
Омайна си,
правиш ти със мен магия,
а сякаш слаб съм,
застана ли до теб това ще проличи...
Не,не ме погубвай в дълбините
на твойте очи...
Син бездънен океан са те,
но моля те,
непозволявай в тях да се удавя...
А сега съм сам,
далеч от теб,във безопостност,
ала пак страхувам се...
да не се удавя...
Спаси ме...
Завалява дъжд....
Сълзи се сипят от небето
и тропат,
бавно отброяват
миговете в който съм без теб...
Едновременно безумно близка,
и безумно далечна си ми ти...
Лунен сърп във небето...
Самотна лодка във морето...
Тъгува за теб детето....
Син бездънен океан,
са твойте очи,
но моля те....
непозволявай в тях да се удавя...
Спаси ме...