автор: erka

Ти не искаш от мен да си тръгнеш.
Аз те виждам далечен и чужд.
Имам чувства, но думите бягат -
те си имат свой шарен път...

... а във мене е сиво и тягостно,
безтегловно вилнеят пространства -
нищо не е достатъчно ясно
да запълни първичното празно.

И дори да намирам понякога
гравитация за душата си,
пак ще бъда съвсем непозната,
незапомнила имената и датите.

Ти не искаш от мен да си тръгнеш.
Аз не искам във теб да съм силна.
Аз съм просто ранена безпаметност.
Не търси в мене нищо значимо.