автор: starozagorez

Разтваряше се в моите ръце
и пълнеше света със свойто тяло.
Сливайки се, в твоето лице
аз виждах себе си.Ти беше огледало

на чувствата ми и на мойто щастие.
Щом Земята ни почувства наш`те сенки,
а ние отрезняхме и без всякакво препятствие
пак легнахме във своята постеля

небето се разплака, но от радост.
Снегът от бял превръщаше се в син.
Завърнах се във свойта буйна младост
и в образ на небесен херувим.

02.12.2011 г.
Б. Алекс.