автор: khanas

Студът ми напомня за тебе.
В съня ме преследваш,
щом чезне небето в мъглата.
Гласа ти дочувам,
когато в лед скове се реката.
А щом си затворя очите
и хладна въздишка прониже гърдите
усещам как с твоите ласки ме милва на мраза ръката.
Студът ми напомня за тебе.

Студът ми напомня за тебе.
Майка ти имаше власт,
богатия беше баща ти.
Случайно те срещнах -
красива позната на мои познати.
А колко топъл беше летния ден,
когато твоята сянка пропълзя у мен!
Да - влюбих се - пореден глупак
с празни надежди и мисли сакати.
Студът ми напомня за тебе.

Студът ми напомня за тебе.
Ти беше горещо момиче,
сладка кокетка безспорно,
зло същество - цинично, лукаво, притворно,
сред куп кандидати за твоята обич последен
следвах те - млад, вдъхновен, ала беден,
гоних те, тичах по теб неуморно.
Студът ми напомня за тебе.

Студът ми напомня за тебе.
Денем и нощем те виждах на този и онзи в колите,
не те обвинявам - ти просто обичаш парите,
не те обвинявам, но ти си виновна пред мене
на възмездие кобно ще носиш тежкото бреме
и единствен приятел ще бъдат сълзите.
Студът ми напомня за тебе.

Студът ми напомня за тебе.
Скучаеше, нова тръпка искаше плътта ти,
повика ме, игра си с мен и ме отпрати,
без милост, без мисъл и без чувство.
Примирих се, ала днес сърцето ми отново е празно и пусто,
защото разбрах, че останало е в твоите палати.
Студът ми напомня за тебе.

Студът ми напомня за тебе.
Разбрах, че убила си нашето бебе.
Студът ми напомня за тебе.
Студът ми напомня за тебе.