.. .. ..
Видях човек умрял.
Лежеше в кал,
ръце прострял,
тъй неестествено заспал.
Обзе ме жал...
Реших в живота да го върна,
с лице към Бог да го обърна.
Скръст̀их прострените ръце
и сякаш глас дочух: -Добре!
Отгоре, нейде в небесата,
дето е Раят на земята,
в тоз час завърна се Душата.
В плътта му място щом зае,
той се съвзе...
И ме прокле.
Хора, не правете се на богове!