Скръбни вехнещи листа,
хладни гранки избледнели,
сива шума във калта -
тъжни помени подели...
Стяга вече есента
свойте буйни ветроходи
и по свидните места
скреж и мраз отново води...
Печката е пак без плам.
Няма старите дървари.
Свири нещо горе, там.
Пукат празните хамбари...
А гърдите мъка стяга,
вътре пърпащо боде.
Във души мъгла поляга -
стене жалостно сърце!