автор: lastvals

Имаше табели по градинките -
"Не късайте цветя и клонки." " Не газете тревата"...

Искам и аз да сложа една -

"Не тъпчете поетите, те са ваши!"

...................................................

Намери ли покой в смъртта?
Добро легло ли е земята...? Остави ме сама, но как без стиховете твои да живея?
За мене жива са вода,
за тебе може би са горест, болка, още болка...
Дамяне, братко по перо,
пред теб съм като борче пред секвоя,
но вярвай, няма миг от твоето тегло, което да не споделих със тебе.
И всеки път, когато канеше Смърта на чаша,
превила колене се молех-
пияна и заспала някъде да е Смърта
и този път пропуснала поета...