автор: Jenia

И ти усети лунните лъчи
под дрехите как нежно ни докосват...
Страха и суетата съблечи!
И моята душа сега е боса!

Душата ми говори ти без глас,
надява се съвсем да я разголиш!
Трепери тихо, не от студ, от страст!
Проплаква, стене шепне, диша, моли...

Телата са подробност. С теб лежим,
по кожата догарят лунни свещи.
И този свят е само две души,
треперещи, болезнено горещи!