Аз съм барда, душите ви смутни преровил,
както скитник по кофите търсещ прехрана.
Аз кошмар съм, съня ви спокоен отровил
и орач на тъгата от никого тук неразбрана!
Аз не пиша сладникави строфи любовни.
Аз съм жадна пустиня на чужда планета.
Вия с вихри и бури предвождам чутовни,
чужд сред свои и свой на бездомните псета.
Не плачете когато замлъкна бездарен...
а стихът ми осъден на смърт чрез забрава.
Аз съм луд но поет и от мълния ярка ударен-
дъб ожарен- но щедро той сянка раздава!