автор: secret_rose

Загръщам с устни,
чуваш ли...
дъха.
Най - топлия...
от северния спомен.
И в южните очи -
почти смеха,
така неуловимо неотронен...
Незримостта,
покълнала в сълзица
в най - тихичкото ъгълче,
където...
частичка Ти
(Божествена Искрице)
покълна,
за да разтопиш сърцето ми.

Не те докосвам,
чуваш ли...
Шептя.
И в шепота си скривам самотата.
И в малко пъзелче
следи редя...
Следи,
от нереалната ти святост...

И ме болиш,
защо болиш, не зная...
Сияние на златната омая...
когато по ресниците ти слизам
към устните,
якичката...
под ризата...

и скривам се,
смалена до роса
в най - съненото утро на земята,
под стъпките ти - светли чудеса.
За да издъхна,
в теб,
и синевата ти.