автор: galenaGV

Какво дължа на лятото – не знам,
но също като чашата преливам
и някой посред нощите ми сам
мълчи и за последно си допива.

Цеди ме до последна капка пак.
Простих му вересиите стократно –
нали пътува все с последен влак
веднъж към мене, сто пъти – обратно.

Макар, че е на прага на нощта
и студ ще свирне в опнатите жици –
за педя страх до пътната врата
не искал шапка, шал и ръкавици –
той все така посрещал есента –
със кацнало на рамото му птиче.
А аз дължа на лятото това,
че вече много зими го обичам.