автор: VeneraMiloska

Свалих слънчевите очила и ГО видях. Невзрачен, с дрехи на бивш автобусен шофьор, с един запретнат крачол на бившия си крак, сега оголена пищялка. Бивш човек.
Една торбичка пред него проси милостта на минувачите. Звънът на монетите не го радва.Те са безкрайно леки, когато трябва да уравновесят нечия вина.
Искам да ме замесят в хляб, за да разбера, че съм потребна. Философията на житния клас. Или на врабчетата. Зрънца, безброй зрънца, които чакат да ги изкълват.
Боли спрялото време в мъртвия крак. Кой ще му отнеме мисълта, че е жив сред толкова забързани хора? Някои спират.
Не ми давай, Боже, такава участ!
Твоят живот –патерица, свободата ти –привързаната с връв торбичка дребни монети. За хляба.