автор: zaltia

Стоя пред пъстра плетеница от постройки,
една до друга долепени, притихнали и жалки.
Празно тъжен е без зЪрното хамбара,
надниквам по нататък, тишината е в обора.

Две патки в локва кална, къпят си крилата,
кокошките пак хвалят се, че снесли са яйцата.
Петелът е до мен, и кукушини се сърдито,
ежи се и да напусна двора, ми напомня упорито.

Скача кученцето малко, весело ме лае и скимти,
маха радостно опашка, иска някой да го нагости.
Котката спи сладко, и ловува тихичко в съня,
че без житото в хамбара, мишките са и мечта.

Няма го магаренцето малко, няма ги овцете,
няма ги прасетата козичките, няма ги конете.
Такова е стопанството във селските ни къщи,
две патки с пет кокошки... петелът чак се мръщи.