автор: galiakara

Оглеждаш старателно
всяко кътче на
застаряващото лице
Не пропущаш
и отмалелите си ръце...

В погледа ти долавям страх
от възрастта може би...
но тя не е грях.
Натрупахме дълъг
житейски опит...
Помъдряхме
Затова- не бъди тъжен
В мойте очи погледни!
В тях си същият-
както преди...
Не ме смущават нито
твоите бръчки,
нито петната тъмни
по ръцете, които
с обич събираха съчки,
за да разгарят огъня
на сърцето ми

С тази нежна любов
старостта не е страшна
Даже и смъртта-
на нея
е п о д в л а с т н а...