Във клетката на тягостните дни
Затворена измъчи се душата.
Захапваха я яростни змии,
Чудовища я тъпчеха в земята.
А тя като по чудо оцеля.
Залиташе във мрака си несретен.
И дишаше във тъмното сама,
Обречена да страда…и да светне.
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|