автор: ladyinblack

Надига се до кипване и лепкаво разлива
по устните ми сладост, когато те оптивам.

Очите ти чертаят копнежни диаграми,
бълбукат медни ручеи немирно из плътта ми.

Въздъхвам те до истина, до щастие примирам
и в шепите на времето безмълвна медитирам.

Невярваща ти вярвам, несъмнала будувам
С мълчания предзимни желания римувам.

Захлажда, ала жажда за още ме превзема.
Не искам да си строфа, а есенна поема.