автор: starozagorez

На глътки и почти в лечебни дози
зимата отпуска снежния си дъх.
На пук на всичките ни метеопрогнози
заключи ни студът във ледения си калъф.

Но,порочно плъзгащите се ръце
запълват клетките ни със Любов
и сърцето, - вечно пеещо щурче,-
леда разтапя и ни пее своя славен благослов.

27.11.2011 г.
Б. Алекс.