автор: Pord

Каквото и да стане,
в любовта
недей търси
вина и престъпление.
Виж как се ронят жълтите листа.
Кой е виновен за това явление?

Небе като дълбока бавна скръб
залива брегове
и хоризонти
и по тревясалия
слънчев път
потеглят в строй дъждовните колони.

Нещата просто следват своя ход
и ако сложиш в колелото спомен,
ще се разтърси целият живот,
ала за кратко -
колкото за комка.

Утихват страстите като море,
в което буря е вилняла бясно;
което е родено -
ще умре,
което е запалено -
угасва.

Накрая всичко се покрива с прах
и се превръща
в тривиален случай.
Ала защо,
когато чуя смях,
ми иде да завия като куче?