Тази вечер
сложих маса за двама.
Заслах най-веселата покривка.
Сложих хляб
и вино.
Запалих свещи.
Облякох най-красивата си рокля.
Извиках най-младата си усмивка.
Закачих жадните си очи
на покрива
и приседнах на прага.
Луната-светулка
се търкулна по клоните
на брезите
и притихна в косите ми
сребърни...
Това дълго безмълвие
на пустите пътища.
Чакам.
Чакам.
Още...
Ружа Велчева