автор: petinka

Ще се плисна в очите ти - ручей в ръцете на дъжд,
ще засветя в зениците - навес, под клепки - завои,
ще притихна в прегръдката нежна на óбичен мъж
и преродени, ще бъдем две птици в небесни покои.

Аз твоя девойка ще бъда с парфюм, подарил ми го лани,
ти - старик с бомбе и със вехто палто - габардин.
Ще присядаме двама на пейката в парка през юни,
ще пием вода от чешма: за теб шепа, за мен - половин...

После с походката бавна от време, че сме доживяли
ще дотътрим с нозе уморени снагите си - тежък товар...
Аз ще поднасям сладкиши с кафето, и с снимките бели
ръка до ръка ще стареем - щастливи от Божият дар!