автор: atiragram

Умората така втъкала се е в мене –
чак ми е подула глезените!
Високите си токчета
усещам в коленете и във вените,
а в мисълта ми – ръце, ръце и лица!
И от депозитни сметки салда –
на чуждите несметни “пачки”...

Прибирам се у дома –
до клетъчно разчоплена.
Пресичам кръстовище –
сякаш ми е поредния кръстопът.
И над умората си дочувам
разтърстващ тътен, мощен,
от “ревящи коне” на асфалтовия път...

Тялото ми веднага потръпва!
Бунтарският дух ме обзе!
И... пожелавам си да бъда част от това:
с ветрове във косите
да изпреварвам дъги и дъждове,
да надбягвам жегите и клеветите,
и да усещам полята като небе.

Да бъда независима, волна!
Да не ме достигат
ни грижа, ни фалш, ни лъжа!
И само Въздухът да ме брули,
и само Слънцето да изпълва
досадно сбърканата ми същина.
И... след глъдчицата свежест,

след зрънцето крехка свобода,
ме връхлетя – дъблинно, тотално –
познатата премъдра Вина!
Как можах да помисля
за бягство от “реалността”!...
И Срамът ме завладя.

А дали е “нормално”,
макар и оковаващо, и тъжно –
от плътта на “банкера-сухар” да стене душата на рокер-жена?...
Не знам.

1999