автор: Sluchaina

Спрените мисли не са онези мисли, които сама съм спряла пред знака "Стоп", а такива които са минали през главата ти са спрели някъде.
Не искат да се разкарат и си стоят като бисквитките от нета или като грешните файлове, които трябва все някога да изчистиш. Та така и тая вечер, седя си на столчето у дома и ме боли плексита. Долу под лявата плешка. Мисля си за най-различни неща, за утре, за това как след малко трябва да си оправям леглото, за това как ми е паднало дистанционното някъде под бюрото и това са всички мисли, които минават сега и ги спирам и пиша на този електронен лист. Но има една която е спряла преди това...Трябва ми метла, но не каква да е метла а метла за мисли. Някой може ли да ме светне, освен Дж, Кейхо /или там както му е името/, как да се спасявам от онези мисли, които са се вкостенили в и без това оскъдното ми мозъчно пространство??? Понякога трябва да се разделяме с фикс идеите си, лошото е, че не осъзнаваме навреме колко ни тровят. Ама как да стане??? Та... трябва ми метла за мисли, ако знае някой къде ги продават, да ми каже.
****
Когато най-много имам нужда от нещо и когато го нямам границата между увереността и отчаянието остава само на една мисъл разстояние. Залагам на тая мисъл толкова много, надграждам си я, доизмислям си я, радвам й се... и тя остава. Остава една от спрените мисли. После идват другите мисли, пълнят съзнанието ми и го отрезвяват... и от тая мисъл отпада нуждата. Ядосвам й се, опитвам се да я разруша, доопровергавам си я... и тя пак остава. Как, по дяволите да помета спрените мисли
***
За счупените бисквити. Днес в един магазин видях как свалиха от рафта една тарелка счупени бисквити. Бракуваха ги. Най-вероятно ще ги изядат децата на продавачките. Дали ще са им сладки, счупените от друг бисквити? Сигурно, те са деца, леко им е, просто ще се зарадват. А аз се питам какво става със света ни, когато се счупи? Бракуваме ли го? И кой ще се зарадва на счупения ни свят???
***
Навсякъде я търся тая метла за спрени мисли, сега питам и вас.