автор: maistora

„Животът е като стълба на кокошарник – къс и осран.”
Есхил


І

Опърпан просяк каза на лихвар:
"Какво като си толкова богат?!
Да не живееш вечно, в благодат?
И ти ще пукнеш, като всяка твар."

Лихварят рекче: "Аз съм господар,
хаджия съм, в охолство и разврат
живея, и пилея по хазарт...
Живецът ми е в пещ искрица жар –

ще светне някой ден за сетен път.
Умира всеки, който е роден.
Да, тленна е блажената ми плът.

Ала помни изрично ти от мен:
богатите един път само мрат –
беднякът мре вторично. Всеки ден..."


ІІ

Хаджи – клошарят рече – разбери,
богатството и твоята поквара
за вечни мъки в ада ще те вкарат.
Не ще да се откупиш там с пари!

В казаните с горещ катран и сяра
душата ти сред жегата ще ври.
Смъртта за мене радост е дори.
Готов съм… че ще ида в рая, вярвам.

Имането от бедните що сбра
лула тютюн не чини! Таз парà,
умреш ли, ще остане тука, всуе…

От мъртвите да дойде даже Лазар*
за адските неволи да разказва,
ти с тежкия си слух**, не ще го чуеш.

--------------------------------------------------
* - Притча за бедния Лазар(Лука 16 19:31)
** - „Защото сърцето на тия люде е задебеляло И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля". (Мат. 13:15)