Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Chri
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13955

Онлайн са:
Анонимни: 411
ХуЛитери: 0
Всичко: 411

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Януари 2022 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМайчина приказка
раздел: Поезия
автор: yotovava

За приказки край топлия миндер
настъпи време и за чаша вино.
И огънят с опалени калеври
искрици рие горе към комина.

Раздухва вятър, пламъкът гори
на ръжен начумерения край...
Далече нейде в чуждите земи
майчица със своя син живяла.

Какъв левент, с маслинени очи,
с усмивка, дето може да те купи.
Щастливи дълго двамата били
сред нощи летни. Звезден купол

над тях светлял. Свещицата за Бог
в неделя палела старицата.
И тъй от ден на ден все по-висок
растял, укрепвала десницата.

Сърцето е като отворен храм,
да скъташ в него можеш грижа.
Но някой спре ли се задълго там,
сянката му бавно ти зазиждаш.

И ето че девойчица една
извикала в душата му любов –
красива като плачеща върба
край езерото в сребролунна нощ.

Въздишал той, бленувал до зори
как крехкото й тяло ще прегръща,
стопанка ако стане тя или
грейне в сиромашката му къща.

– Да бъда твоя искаш ли? Добре.
Но докажи ми вярната си обич
и донеси на майка си сърцето.
Бих следвала те след това до гроб.

Пиян безумец, от любов пленен
дори за миг не се замислил.
Той майка си пожертвал този ден.
Към своята любима се засилил

със тупкащия още къс в ръце,
ала спънал се във прага сринат.
Изтръгнатото майчино сърце
изплакало: – Удари ли се, сине!


Публикувано от aurora на 24.11.2011 @ 11:16:34 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   yotovava

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

27.01.2022 год. / 01:12:40 часа

добави твой текст
"Майчина приказка" | Вход | 2 коментара (2 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Майчина приказка
от galiakara на 25.11.2011 @ 09:11:17
(Профил | Изпрати бележка)
Чудесно пресъздадена приказка в стихове! Докосваща всяко майчино сърце! Браво Валя! Поздравления!


Re: Майчина приказка
от eva55 на 05.03.2012 @ 18:59:54
(Профил | Изпрати бележка)
Прекрасен стих...майките винаги треперят за децата си и са щастливи, когато те са щастливи и успяват...!!!