автор: vladun

Кове камбаната - среднощ,
за суеверния – потайна доба,
в която вчерашният благослов
е днешна зла прокоба.
...
За реалиста е едва дванадесет –
той бди и чака,
да изтече мандата на нощта,
да избледнее мрака.

За песимиста - двадесет и четири е –
звън фатален,
и всеки удар на часовника
е гонг финален.

За оптимиста – нулев час,
нощта е в бяло,
в утробата ù зрее плод златист -
добро начало.
...
Според едни моментът е добър,
а според други - лош:
и само аз и бухалът си знаем,
че е просто полунощ.