От Любовта дойдох...
Да се раздам...
Приятели любими да намеря.
Ала за всеки плод,
роден във Светлина,
отплата е в сърцето ми
стрела...
И как боли...
Безкрайно...
До полуда!
Всички сме затънали
във този страшен егоизъм.
Изгубени...
Далечни...
Като комети обикаляме
във ексцентричните си орбити.
Търсим центъра на себе си.
За да е мир...
И радост чиста...
Превръщаме се в богове,
чрез гибел на мечтите ни.
Ала Бог единствен е...
А ние - мънички частички,
обитаващи Сърцето Му.
Търсим топлина,
от всеки ближен.
Споделените блага
на радоста.
За всеки, всичко
трябва да го има...
Ще бъде трудно...
Ала трябва да отстъпим
от егото.
Както ти, така и аз.
Страшен изпит...
Но врата...
Към Рая...вечен.
И трябва да го има !
23.11.2011г. 12:19ч.