Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: DarkLady
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14041

Онлайн са:
Анонимни: 725
ХуЛитери: 10
Всичко: 735

Онлайн сега:
:: rajsun
:: Marta
:: Patrizzia
:: esteban
:: Albatros
:: pastirka
:: Georgina
:: edelweiss_95
:: mig
:: abonat

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2023 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаАвтобусна сага
раздел: Разкази
автор: sav11

-Трябва да ме слушаш!-каза жената обръщайки се към младото момиче
Знаеш колко те обичам и искам да живееш добре и да си щастлива.
Но аз съм щастлива! Щастлива съм когато той е с мен и нищо друго не ме интересува!-отвърна младата жена.
Имаше много приятен глас, но в нотките му се четеше объркване, някаква съпротива и в същото време безизходица. Тя бе тръгнала на това пътуване с нежелание.
-Виж Каролина, вече хиляда пъти говорехме за това. Твоето момче е много симпатично, но за сметка на това-чудовищно бедно! Не ти трябва такъв мъж! Мъж без пари-огън да го гори!-така казваше баба ми!
-Беден, не беден, все ми е едно. С него ми е хубаво. Най-хубаво от всички! Преди като ходех с най-богатото момче от училището, какво стана?! Оставяше ме с колата си до нас и после ходеше с приятелите си по разни купони и заведения, пълни с всякакви разюздани гадини. Значи аз да съм доброто момиченце и да пазя достойнството му, а той да спи с която му падне?!
-Е, не всички заможни мъже са такива, мила. Има и свестни.
-Има ама друг път.
-Търпение.Нали затова отиваме в “Меката на успеха’, все ще намерим нещо подходящо за теб.
-Подходящо….-измърмори момичето.
-Само с любов не се живее. Много добре знаеш. Минаха онези романтични времена. Огледай се внимателно и виж какво става. В този свят живеят добре само красивите момичета и то само ако са и хитри. Защото познавам много безхарактерни и малодушни красавици дето станаха да не казвам какви и други дето сами си затриха живота заради някакви си чувства, които не само не им помагат, а напротив изяждат ги отвътре, малко по малко.
Помниш племенницата на съседката. Знаеш каква хубавица беше и как нямаше мъж дето да не издуе гащите като я видеше. И какво стана с нея!? Ожени се за “голямата си любов” и сега ако я видиш само след пет години не можеш да я познаеш. Почти никъде не ходи. Децата й отнемат цялото време. Говори се, че ‘голямата й любов’, често я биел след запой с приятели. А и са го виждали с много други жени по заведенията.
-Мъжете са свине!-добави тя с яд и някаква погнуса. Едни милички, добрячки, говорят ти красиво и нежно докато им паднеш в капана. А обикновено искат само секс. И ако им се вържеш и им повярваш, че те обичат, след време става ужасно. Някои от тях или те превръщат в робиня или те третират като домашен любимец с който да се фукат пред останалите, но държат да ги гледат покорно в очите и да им отдавате цялата си любов, независимо от това какво ще правят те.
-Грух, грух-казах аз тихичко.
Седях точно зад тях на седалката и искам не искам чувах какво си говорят. Двете се обърнаха и леко понадигнаха за да ме видят.
“Наставницата”, която според мен бе някъде около средата на петдесетте си години, бе с модерна прическа и доста грим по лицето с който се бе постарала да поприкрие бръчките си, но тези по шията-нищо не бе в състояние да заличи. Явно нямаше достатъчно средства и силно желание за пластични операции. Очите й бяха сини и леко разводнени. Като застояла вода. Навярно на младини са били кристално сини, бистри и неустоими, но сега……сега по скоро бяха студени отколкото привлекателни.
Погледът който ми хвърли, бе един опитомен, овладян и бих казал разследващ поглед. Инстинктивно усетих, че бе много обиграна и разбрах, че за стотни от секундата ме е сложила в някоя от нейните графи.
Момичето, истинска сладурана и сладкиш, си беше наистина красавица за която си струваше да отделяш по няколко часа в денонощието, насаме. Ако е толкова красива отвътре, колкото и отвън, е тогава може би заслужава и специално отношение. Но аз знаех, че е почти невъзможно да срещнеш такова чудо.
Един познат все повтаряше-“Жените са като змии. Ако им позволите да се “увият” около
сърцето ви, ще го тровят докато ви погубят. Затова, момчета-влюбвайте се само в тази, която е вече влюбена във вас. Това не ви предпазва много, но е поне някакъв шанс И най-важното-научете я как искате да ви обича. А ако се появи момент на съмнение и усетите, че ви прави номера или се опитва да ви манипулира или лъже, първо се постарайте да й дадете да разбере, че така няма да може да продължавате да живеете, а ако тя не разбере и продължи, бягайте от нея, каквото и да ви струва това! Криво дърво се оправя, крив човек-никога!
Очите на момичето, което според мен бе на осемнадесет, деветнадесет години, бяха кадифено кафяви и топли като на малка сърничка.
Те бяха по-топли от усмивката с която ме дари когато ме погледна. Почти щеше да се захили, но знаеше, че жената до нея няма да одобри това.
Иронизирах по-възрастната дама, защото не трябваше да поставя всички мъже под общ знаменател, като ни слага етикет-свине. Все пак някои бяха-глигани.
Очертаваше се едно пътуване до големия град, което можеше да бъде интересно, а защо не и забавно.


Публикувано от viatarna на 21.11.2011 @ 13:11:37 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   sav11

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

09.02.2023 год. / 11:11:55 часа

добави твой текст
"Автобусна сага" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Автобусна сага
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 24.11.2011 @ 17:53:23
(Профил | Изпрати бележка)
Прав си -не бива да слагаме всички под един знаменател.И аз съм си мислела,какво щяхме да виждаме по улиците,ако виждахме душите си ...
Сърдечни поздрави!