автор: secret_rose

Арарат
2006

Когато си водех записки в тефтерчето по време на пътешествия, аз изписвах първата главна буква в началото леко удебелено и рисувах по нея завъртулки или цветенца, така, както ги бях виждала в книжките с руски приказки. В тази леко мъглива и нежна утрин отгърнах нова страничка и вписах името и, полепващо по ципата на съзнанието като древен отпечатък, невъзможен за заличаване и ако някой можеше да погледне тук и да види колко всъщност красиво изглеждаше на белия лист - Арарат. В това име имаше нещо. Двойната подредба на сричката между извезаното А и тихичкото Т. Но в различните епохи народите са и давали различни имена, някои от тях са Ağrı, Argı, Han Argı, Argurı, Arkuru, Ark Dağı, Argı Dağı и дори Kire и Kıra. В древните арабски езици не съществува звука И и всичко е Ъ (една от причините да не разбирам изписването на Куран - Керим - турският превод и изобщо преводите. Древните са вплитали шифри и тайнства между буквите в основата на много думи и нито един звук в тях не е случаен. Свободните интерпретации през вековете или липсата на достатъчно знание в човешкия ресурс са изкривявали истината и до мен днес достигаше само ехо от нея.
Първото име е било Ur-Ar-tu. В превод - високата земя, високата страна, царството над света. Ur е високо, а също и горе.
Думата Ağrı на старотурски означава високо, а на арабски - великолепие.
Планината е застинал вулкан и се състои от две части - голяма Арарат и малка Арарат. Имената и чудните им значения хората тук отнасят само към голямата Арарат, а по - малкото нейно копие е безименно. Интересното е, че голяма Арарат целогодишно е покрита със сняг а по - малката и част живее всички четири сезона. Става въпрос за висини от 5137 и 3896 метра. За първи път на Арарат се е възкачил Фредерик Парот, през 1829, на 9 Октомври а Марко Поло е възкликнал, че това е планината, на която никога няма да стъпи. Легендите и приказките са безкрайно интересни и безбройни а една от тях разказва, че планината е символ на човека, издигнал в себе си доброто над злото и когато водите се отдръпнали от лицето на земята поспрялата на върха на Арарат гемия Бог подхванал, спуснал на по - безопасна височина и поставил внимателно на върха на Джуди планина. В Корана се казва:
Ей, лице на земята! Преглътни водата си! Ей, небе! Задръж водата си! - е казано. Така свърши всичко. Кораба се спря на Джуди и се чуха думите "Злосторните орди да бъдат далече от Милостта на Аллах".
В исляма, Ноевият ковчег - спасителният съд на пророк Нух е спрял на планината Джуди. Тя е 2114 метра висока и се намира между Турция и Ирак, като в Турция обхваща провинциите Ширнак и Силопи. По тези върхове никога не е имало мир... както има на Арарат, която и до днес атакуват туристи от цял свят. Стари приказки разказват, че злините атакуват Джуди от всички страни за да достигнат Истината и да я заличат. Предвид че в староарабския няма буквичка И и правилно се произнася Джудъ, в мен изникваха безброй асоциации и възможни тълкувания, но откровено смятах, че човешкия ми ум няма как да отсее зърно от плява и приех общоизвестното обяснение за името на Джуди, което бе Щедрост.
Гертруд Белл, наричана още пустинното момиче, за която се знае, че била английски агент, след експедицията си до Джуди написва книга с име Amurath, в която споделя интересни неща за мястото.
А личните ми изследвания доведоха до решението, че е по - възможно наистина Ноевия ковчег да е спрял на Джуди, понеже бялото гълъбче, изпратено от Ной се завърнало с клонка олива в човчицата а маслинови горички имаше в полите на Джуди и съседната Габар.
Всичко беше много интересно и колкото повече се ровех по - чудни неща откривах.

Останалата част от главата ще прочетете в книжното издание...