автор: secret_rose

Сенки, прах и цветя.
Ъдър,
2006

Събуди ме аромат на прясно кафе и щастлива отворих очи.
- Портокалов сок?
- Благодаря.
- Хайде в банята, сънчо, днес ни очаква Храма на Зердюшт. Ванесса отдавна е готова и чака долу.
Отметнах тензуха над главата си, увих се в плетеното пике и посегнах към чашата. Скоро не бях спала толкова добре. Песните и танците не спряха през цялата нощ но далечния звук иззад прозореца на хотела приглушено и тежко обхващаше сетивата, люлееше в ритъм и унасяше като нинни от древността. Отбелязах наум да си набавя нов тефтер през този ден и да купя филм за апарата. Ирис щеше да завърши разказа си за Хюрмюз, когото още наричали Хермес и трябваше да записвам. Новите неща които срещах бяха необясними и странни и ми бе нужно време в уединение за осмисляне и приемане.
Слязохме в лобито точно когато екскурзовода демонстративно тъпчеше в устата си локум на клечки, обяснявайки с преглъщане, че сладките хапки с черешов аромат са най - значимото наследство в историята на народите преди фурмата и маслината и трябва да им отдадем заслуженото. Носеше килната настрани чалма, нескопосано увита и смешна и създаваше настроение сред очарованите гости. По случай празника хотела ни бе приготвил зашеметяваща трапеза за закуска, включваща лакомства, за които не подозирах, че съществуват. По масата симетрично бяха подредени малки кристални гнезда с метални лодчици в тях, от които издигаха пламъчета ароматни семена и треви а в средата гореше символична миниатюра на вечния божествен огън, който никога не загасва, и хвърляше отблясъци по издължената скулптура на красиви пръсти, крепящи листото, в което бе запален. Взех си сиропиран еклер и си казах, че по светите места захарта в 7 сутринта не вреди.
Поехме към Zerdüş Tapınağı - Храма на Заратустра, Огненият Храм, както днес го наричаха хората. Намира се под платото Корхан около ледника Ахура на Арарат а из цялата местност има разпръснати по - малки и големи действащи или разрушени от мюсюлмани или земетресения храмове на зороастрийците. Основно са били застроявани петоъгълни сгради с вътрешен двор, килии за монаси и централна част, в която са поддържали свещените огньове и архитектурно приличат на малки манастири. Днес заради празника навсякъде горяха факли и огньове, около тях имаше подредени дарове и храна на поклонници, неизброими шамдани разпръскваха светлина и аромат на свещи и атмосферата напомняше древността, когато култа към Хюрмюз е бил единствена религия в света. Възрастен човек в бяла дреха седеше на земята в един ъгъл до запален свещник и унесено повтаряше думите на пророк Зердюшт: "Изберете само единия. Между Спента Майню и злото трябва да изберете само един, не може да палите свещи за двама".
Чувствах се нажежена. Сякаш пламъците отвън бяха разпалили отдавна изгаснал в мен огън и първите горещи езичета на спомена обхващаха ума и сърцето ми с трепет, какъвто до тогава не познавах. Ирис бе плътно до мен и целия сияеше. Поведе ме в края на помещението и прикани да седнем.
- Харесва ли ти...
- Да, странно близко чувствам всичко тук.
- В първите храмове на огнения култ не са влизали жени а днес ти можеш да докоснеш огъня..
- Но от което чух до сега не става ли ясно, че именно Заратустра е проповядвал как истинските съдържат в себе си и двата аспекта и не разделят мъжете от жените?
- Така е. Зороастризма обяснява двойнствеността. Обяснява феномена Елохим - същество, нито човек, нито бог, нито мъж, нито жена. Съдържание, което включва двата аспекта като еши - невидимо единение но и партньорство. Зердюшт е пророк на Хюрмюз - близнака на злото...

Останалата част от главата ще прочетете в книжното издание...