автор: sradev

- Моля ви, господине, не хвърляйте храната в кофата за буклук.
- Каква разлика, ще си го вземете оттам.
- Не мога, ако го взема ще ме обвинят, че подяждам кучките, а те са с предимство.
- Предимството при кофата е в бързината, на война, като на война.
- А онзи инспектор с камерата – не го ли виждате? Следи да не подяждаме кучките, ако ме хване ще ме даде под съд - такива са правилата на империята.
- Да се махаме тогава от кофата, мене ме осъдиха за една клонка.
- Какво сте му сторили на дървото?
- Клонка ти казвам, за цяло дърво щяха да ме разстрелят. Бях на една екологична война и врага се беше скрил зад клончето. Уцелих го, но куршума надраскал клончето, а зелените човечета следяха с камери от космоса. Сега изплащам глобата.
- Аз пък си мислех, че мундурните са богати.
- Богати са тия, дето не са мирисали барут.
- Не са, ето аз не съм помирисвал барут а съм по-зле и от бездомна кучка.
- Е, кучки ти яли заплатата, каза генерала и извади пакет цигари, тъй и тъй сме пред камерата, поне да покажем, че пушиме негорящи цигари.
- Ако няма спирка. Олеле, идва един с табличка – където е той, там е и спирката на сто метра наоколо. Бързо крий цигарите. Да бягаме!
- Не може, вече сме обкръжени. От третата страна идва Пазителят на цветята. Те са най-жестоки. В същата екологична война един танк заседна между две цветенца и една клонка над люка. Капитана остана там до зимата, когато цветето отпред увяхна – хранехме го пред дулото на оръдието. И пак го осъдиха дето бил сгазил мравка.
- Е все пак е имал дажбата, а ние сме без дажба.
- Изяш някой доктор, в затвора храна има.
- Доктор доктору око не вади.
- Беше тая, стар модел си. Ако реши застрахователното дори джоба може да му отреже.
- Значи сме загубени. Води ни генерале в плен!