Ледена сутрин последвана от прекрасен ден. Слънце и последни есенни багри. Постепенно жълтото, златното, ръждивото отстъпват място на смолисто черното, топло кафявото, небесносиньото.
Използвам деня и отиването ми на село за да довърша подготовката на градинката си и къщата за зимата. Уморените и повяхнали хризантеми са свели глави и ме очакват. Време е да ги подготвя за зимния сън. До тях розите са се сгушили в уютните купчинки топла пръст, която им приготвих миналата седмица. Дърветата наоколо сбогували се с последните си листа отправят поглед към младите пъпки по клоните. Опадалата шума е полегнала върху топлата земя и запазва последните слънчеви лъчи в прегръдките си. Неуморното зелено на разни треви е поръбило прясната угар. В края на градината червенее глогът, а шипковите храсти свели отрупани клонки се приготвят за зимни приказки. Кълвачи почукват по огромните орехови дървета. Небето синее с хладна синева и обещава зима. Прелита малко ято диви патици. Техният юг е при нас. Наоколо е пълно с потоци, дерета, язовирчета и ще изкарат доволно студените месеци. Поляните в края на селото на високото вече не греят златно. Покафеняват и сгушват малките трънчици в прегръдките на изсъхналите си треви. Североизточният вятър тъъъъничко просвирва и се промъква навсякъде за да напомни,че скоро ще доведе виелиците на гости.
Хубаво ми е и приятно. Довършвам всичко. Земята е изорана, дръвчетата напръскани и варосани, цветята прибрани и зазимени. Дървата за печката нацепени и на сухо. Баща ми е весел, разказва ми разни минали истории за рода ни, за интересни хора.
После идва време да си тръгвам, поемам полека по пътя към гарата, оставям селото потънало в последните слънчеви лъчи, утихнало, готово да посрещне зимата. Кой знае, може другата седмица да ме посрещне наметнало белия снежен кожух.
Милка Маркова