Сънувам без заглавия
натрупаните дневни многоточия,
безглаголно, безпредметно,
гушната във самотата си.
Без образи сънувам
прегърнали ме ангели ... и топло е,
и тихо..нежно...
В ангелските песни
няма музика сплъстена е..
Усмивки на мълчания
сънувам. Присмехулни сънища
закотвените питанки остъргват...
Изтръпнали, очите ми се молят,
когато се събудя
да не е изтрито
всичкото...