С цвета на капнало листо
залива ме далечината
и ставам сам пътека в пътя й безкраен.
Дори и сънищата ми обагря есента,
завъртва ги с вихрушки палави
в най-пъстрия калейдоскоп
на своето нестихващо въображение.
И ме променят багрите
в едно с пейзажа.
Навлизам с изгревите в чудния й свят,
със залезите си отивам –
неповторимо в повторимото
да се повтарям
аз есен в есента при вас ще идвам
на вдъхновението с песента,
за да пребъде красотата.