автор: atiragram

Не ме боли!
Пробудена в съня пристъпвам,
заспивам в паметта на слънце огнено
и зад луната незримо надниквам.
После – след като съмне –
глава на гърдите ти нежно полагам,
дарявам ти сърцето си, безусловно,
и в нашите деца “генно” присъствам.
Не ме боли! И след като мръкне.
Какво е някаква си болка! Атомче, микроскопично,
от огромната вълна на Обичта.
Не ме боли! Животът е толкова прекрасен!
А болките – си ги измисляме сами...