|
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
"С какво да измеря самотата..." | Вход | 7 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: С какво да измеря самотата... от zebaitel на 18.11.2011 @ 19:35:49 (Профил | Изпрати бележка) | И аз като Вода ще кажа - прогони я! Няма място за нея! Много въздействащ стих, Галя! Поздрави!
|
Re: С какво да измеря самотата... от atiragram на 18.11.2011 @ 22:22:48 (Профил | Изпрати бележка) | Гали, според мен самотата може да бъде и
прекрасна. Зависи с какво я изпълваш.
Просто се измъкни от тъгата, скъпа.
Много ми харесва написаното, но ми е тъжно и
за да изляза от тъгата му, всяка твоя "картина" си я
представям в "предсъстоянието й", тоест, в нейната Хубост.
В "оголелия клон на стария орех" - "виждам" един дъхав орех -
огромен, разлистен, свеж, с орехчета, които трябва да обеля, а пръстите ми да се боядисат йодено.
В "тишината на опустелия двор" - какво по прекрасно от двор побелял от натрупал сняг, без пръски от луга и кишави следи от грайфери,
дори без котешки лапички... чиста, бяла, сияйна, девствена самота...
Тъгата си я излей. На някого или на листа, но не я оставяй в себе си
Пръгръдка от Маги
|
Re: С какво да измеря самотата... от voda на 18.11.2011 @ 18:51:22 (Профил | Изпрати бележка) | Не я измервай, а я прогони...
Затрогващо откровение е стихът ти, Гали!
Поздрави! :) |
Re: С какво да измеря самотата... от azzurro на 18.11.2011 @ 14:36:52 (Профил | Изпрати бележка) | Няма вечни неща и самотата не е вечна колелото се върти ще настъпят други дни такива ккавито искаш да бъдат Галя бъди сигурна. Макар и от разстояние имаш приятели които да ти пишат и да ти изпращат поздрави отморето и чайките :))) Поздрави мила и горе глава!!! Прекрасен стих си сътворила напук на всичко!!! |
Re: С какво да измеря самотата... от starozagorez (peterpentchev@yandex.ru) на 18.11.2011 @ 10:51:58 (Профил | Изпрати бележка) | Галиакра,самотата е майка на безпокойствието.
Въобще творческите хора живеят в самота,но най-жестоката самота е самотата на сърцето.Не го допускай,защото самотният
човек живее наполовина.Но понякога е по-добро от общуването,
особено с празни хора.
Поздравления за темата,разработката и внушенията.И не я измервай- тя се чувства,а за чувствата мярка няма...Привети!!! |
Re: С какво да измеря самотата... от vorastak на 18.11.2011 @ 10:39:05 (Профил | Изпрати бележка) | Не допускай самотата в душата си и във сърето. Животът е такъв, че не винаги си обиколен от най-близки хора, но ти си творец и самотата я убивай с творчеството си. А ти твориш, катко изливаш душевните си терзания и понеже творчеството ти е забележително, знай че си обиколена, макар и от невидими чрез стената на разстоянията и те те възприемат като близък за тях чонек. Възприеми ги и ти, като твои близки, въпреки разстоянията, защото ти си влезнала с творчеството си в техните мислли и в техния живот! |
Re: С какво да измеря самотата... от doktora на 18.11.2011 @ 10:14:43 (Профил | Изпрати бележка) | ...Галя -му, досега се смях с билкарката и ринго, ден на майстора е все пак;)
...но сега, съм на колене пред изповедта ти...
това е най-хубавата поезия която съм чел напоследък...написана от жена, прости
Ех, браво! момиче мило...()
п.п.
за Варна мислиш ли, а ;( |
| |